Сайтове за запознанства

Вече сайтовете за запознанства не са това което бяха! Ех … още помня славаните години като бях 16 годишно тъпо лапе и се вързвах на всички уредени срещи по IRC-то. Сега я няма тая хава, модата замря. Още помня като влизах в флиртче / hi5 / myspace за да правя запознанства. И това замря. Остана facebook-a където с повечето си приятели там се виждам всеки ден а с някой дори и живея. Какво стана с голямата ползваемост на интернет от българите, а даже и не само от тях. Намерих си аз някакви стари регистрации по такива сайтове и гледам вътре … нищо все едно съм влезнал у някой IRC канал, даже и 16 годишните лапенца ги няма, а когато аз бях на 16 беше пълно ( ,но това е обяснимо по мое време родителите се плашеха от това и го забраняваха, а ние бяхме непослушни и ги успокоявахме, че знаем какво правим, а сега родителите разбраха, че не е чак толкова опасно или просто забравиха че съществува нещо такова). Къде отиде лафа „Интернета сближава хората!“.

Това е обяснимо новата генерация някак си се очуждава един от друг. За човечеството вече са важни само пари и лична облага, не както по времето на родителите ми когато хората са си помагали истински, когато времето е било трудно и без приятелската помощ трудно ще преживееш.

Нещата, които се случват с моя свят, наблюдавам почти навсякъде, и не ги разбирам. Как може до преди 2 години да се излиза всяка вечер някъде (независимо че нямаше къде), а сега да се съберем само 2-3ма идиота да седим на пейка да чоплим семки и да мислим с какво да се излъжем. Къде останаха хубавите дни като излизахме 20-30 човека и отивахме на pool-a и пиехме бири, менти, мастики? Къде отидоха дните, когато като се кажеше ъдърграунд концерт и всички се стягахме с веригите, кубинките и тръгвахме към клуба.

Дали е носталгия към младините ми (надали не съм чак толкоав стар), дали е тежката реалност наречена живот, или просто нещата наистина се промениха в това градче? Вярно е, че вече работя не съм безгрижното тийн-че, но и не съм готов още да се примиря. Наблюдавам го в цяла България, вече се ходи само по кръчми, кафета, рядко се събираме да излезнем някъде сред природата и даже и да се съберем пак сме малко (2-3). Това е европейският живот дами и господа ако не сте свикнали, време ви е, защото ще става все по-зле и по-зле.

Къде са големите общи събития къде в повечето случай винаги имаше някой, който не познавам? Сега си мисля, че даже в баровете и клубовете (или старият начин за запознанства) е трудно да се запознаеш с някой. Ставаме затворници, затворници на собствените си мисли, но най-лошото е че всеки който изяви някакъв стон за свобода, бива отрязан от цялото общество, така че дами и господа, ВИКАЙТЕ! Обществото няма да ви чуе, вече почти няма свободни хора, а само поддиснати такива. Незнам даже какво се случва с децата на обществото, преди ги виждах навън да се веселят сега, като че ли не излизат, депресирани от някакви електронни зарибявки, които в тяхната възраст биха били много вредни. А май даже не им трябват запознанства аз като 12-14 годишен много харесвах да си чатя с някоя чужденка (финландки, рускини, амариканки), сега даже и с българи рядко си чатят.

Нензнам като,че ли искат да обезмислят интернета. Да го направят не като извор на информация а като развлекателно средство (игри). Няма да пиша и по темата за игрите вече съм споменавал какви игри харесвам. Незнам на къде отива живота, но ако продължава да е така сиво ежедневието ми няма да издържа много, ще полудея.

HATE

Както винаги навреме пиша новата публикация .  Искам само да кажа че животът е гадно нещо, живеем го само заради стаха от смъртта. Вече даже незнам какви цели гоня в този хаус. Прекъснах връзка, дълга почти 2 години, загубих 2 семейни членове, незнам даже дали ще успея да стигна до 3ти курс, но за тези неща няма да говоря (нали съм оптимист )

Нека погледнем от добрата страна все още съм тук и гоня почти постижимата си мечта за собствена фирма с голямо сървърно (нито един компютър във фирмата няма да има продукт на Microsoft). Пък и имам добри приятели, незнам колко от тях са ми TRUE приятели, но съм сигурен че имам поне няколко такива. Благодаря на тях че ме поддържаха в този тежък период. Сега вече съм малко по-добре и започнах да се връщам към обикновения си леко цветен живот.

В работата има развитие вече не съм единственният програмист там, но за сега нещата са все още в застой защото някой трябва да въведе новото попълнения в структурата на софтуерните ни продукти. Но съм доволен, колегата бързо навлиза в материала, а пък и аз винаги съм си бил доволен от шефовете и заплащането (не е много но е достатъчно), пък и в тази сфера се фалира малко трудно, ако си стигнал до такова развитие.

В университета нещата обаче се влошиха…Моят непреодолим мързел ме докара до почти повтаряне на годината, за щастие съм добър в информатиката (blush) и успях през първия триместър на втората година да си взема 2 от 4-те изпита. Вторият триместър започна обещаващо дисциплините са добри (не посетих геометрията), но статистиката и структурите от данни ми се струват лесни. Все още влача Анализ 2 от първата година, но мисля че 3-тия триместър с посещения в долния курс и малко воля ще успея да си го взема. Надявам се да декана да ме допусне до 3ти курс, защото както се очертава ще ми останат много изпити.

В квартирата нещата се промениха . Вече съм с 4ма нови съквартиранти и нова квартира (yeah вече не съм в мазе). 2-ма са ми колеги пият много и слакват по цял ден точно като мен, останалите 2ма също пият много и слакват по цял ден, единият ми е приятел от …. 13-14 години, а другият е много голям пич и е барабанист в една метъл група. 3-мата сме програмисти, а останалите явно са свикнали да живеят в хаус (някой път ще покажа снимки).

В личния живот вече разбрахте, но за сметка на това съм хвърлил око на братовчетката на единия съквартирант . Той каза че съм педофил защото тя е на 13 (не изглежда на толкова), но аз му обещах, че ще я чакам докъто навърши 18 . Така че, дами имате шанс свободен съм (още 5 години може би) .

С дребните работи, като колата, нещата вървят добре. Почти събрах достатъчно пари за да си купя кола. Хвърлил съм око на VW Polo или Citroen C3. Даже със съквартирантите обмисляме варианта да си купим PS2, пък и платихме нета (да вече съм online). Започва и малкия ми принос към софтуерната ми фирма, единия съквартирант ще ми предостави лаптопа си за да конфигурирам и пусна (print,apache,mysql,ssh и какъвто още успея да конфигурирам сървър). Реших си и проблема с БДЖ – вече пътувам с автотранспорт за час и малко съм от Хасково до Пловдив. Намерих си и нова игра за „разпускане“ Gran Turismo (докъто един приятел ни беше предоставил PS2 цъкахме на GT 4, но сега сме само с PS1 на единия съквартирант и цъкаме GT 2 ).

Ами това е от мен, съжалявам този път за толкова сериозната статия (знам, че никой няма да я прочете докрая така че най-вероятно не четете тези последни редове). Ще се опитам да пиша по-рано следващия път (май вече звучи банално, но блогингът не ми се отдава особенно)

facebook, zavedenia.com и свободния софтуер

И ето ме както винаги с 2 месеца прекъсване . Много неща се случиха за тези дни, в които не съм писал: вече не съм безработен, научих някой възможности на GIMP (Gnu Image Manipulation Program), вече ме има във facebook и направих пътуване до Шипка на 3-ти март (но за пътуването може би ще разказвам някой друг път).

Та откъде да започнем….Ето ме мен в началото на февруари, когато получавам обаждане от приятел, който ми казва, че негов приятел напуска позицията на php developer в една фирма и ако искам мога да ида на неговото място…. Кандидатствах, взеха ме на пробен период и ето ме мен още в рамките на този пробен период, който свършва в края на този месец. Хората, с които работя са много големи пичове и не се държат като типичните шефове, напротив държат се с теб като с приятел.

Да продължим по същество….накараха ме а пиша facebook app (http://apps.facebook.com/zavedenia) на главния сайт, за който отговарят и така си направих профил там и започнах да се занимавам с facebook-library, което да ви кажа е много приятно. Чрез php и един обикновен app authentication code можете да вържете вашия хост към facebook, казано на прост език. Тъй като app-a се намира на вашия хост имате почти пълна свобода да правите каквото си пожелаете, но + това можете да работите и с променливите от facebook сесията, както и имате ограничен достъп до някой от полетата във facebook базата данни. Ако, драги читательо, имаш свободно време и се занимаваш с php ти препоръчвам да изпробваш facebook -app-library.

Нататък имах много проблеми в настройката на лаптоп-а за да ми служи подобаващо на работа. Бях забравил колко лошо се конфигурират лесните неща в убунту, като например микрофон за skype. отне ми цял ден да резбера, че трябва да направя малки промени във конфигурационния файл на pulse и някой други на skype. Пък и кашите с кодировките…добре че главния сайт е писан на utf8, но какви затруднения имах с cp1251, след като редакторът, който ползвам ( Geany ) не разпознаваше кодировката, а я поддържа. Не нищо против geany продължавам да си го ползвам това е много добър open source редактор който може да намерите тук: http://www.geany.org/ , също както и като пакет на мястото от къде се снабдявате с пакет за вашата линукс дистрибуция. Постигнах рекорд вече от кога беше октомври миналата година не съм пипал windows с изключения на няколко пъти когато не съм работил на собствения си компютър.

И като заговорихме за линукс и open source не мога и да не се похваля, че с малки стъпки започвам да навлизам в дизайнерската професия с помощта на GIMP. Ето снимка на един мой проект по английски:

Целият дизайн е направен на GIMP, а кодът написан (подредено и четливо) на Geany. Още не съм си валидирал кода, но и не искам тъй като знам че ще трябва да отделя поне 2-3 часа да го оправям, а проектът все пак е assignment по английски език с срок на разработка – 1 седмица.