На посещение на бач Кико в с. Тракиец

Тази седмица моя милост бе на посещение на Бач Кико в с. Тракиец с научна цел.  Аз и група младоци от Хасково и Димитровград щяхме да изучаваме светлинки в нощното небе с подозрение на за извънземни. Научната ни експедиция започна на 11/08/2008 и завърши с успех на 14/08/2008.

Моя милост както винаги реши да закъснее защото имаше неотложна работа в града на майните – Пловдив.  След 5 часово чакане се запътих към верига големи магазини където напазарувах храна и пиене за мен и бач Кико.

Пристигнахме в с. Тракиец. Положението на къщата на бач Кико бе на 3-4 километра извън селото от противоположната на Хасково страна. До дома му има язовир с много висока язовирна стена наречен яз. Тракиец. След пристигането ми в дома на бач Кико установих че той се е отказал да ме чака и е заключил портите.  Лоша работа… Звънях по телефона и на втория път той ме чу и с радост ме прие. След като се настаних и си починах дойде време за залеза и с бач Кико решихме да го гледаме. След като направихме достатъчно снимки слезнахме да си починеме, в очакване да започнем работа по търсенето на произхода на странните светлини в небето.  Първата ни сесия свърши на в 7 – 7 и нещо, когато снимахме и изгрева. Легнахме си.

Станахме в 14ч. след изконсомирането на 1/7 от закупената храна тръгнахме към селото. Пеша. Там установих че бирата е ужасно евтина в сравнение с тази в града и изпих няколко бутилки. Реших да си взема като добавка за храната но тогава разбрах, че стъклените бутилките са по-евтини за сметка на PVC бутилките и се отказах. След значино количество бира се върнахме обратно в къщата на бач Кико (поради количеството бира и факта че трябваше да изкачваме нагорнище … пътят се оказа двойно по дълъг). Поискаха ми резултати от вчерашното наблюдение. Пуснах им филм. Забравиха за резултатите. Бяхме решили с бач Кико пак да снимаме залез. Ама тоя път консумирахме храната по-късно и като се качихме на стената му и видяхме че сме го изпуснали. Върнахме се да довършм храната и да се подготвим за втора сесия. този път бях почел малко литература и имах по-добри резултти… Ами останалото знаете до сутринта и после изгрев.

Легнахме си и се събидихме в13:30. Устата ми беше песъхнала и убедих бач Кико да ме заведе пак в оня магазин с евтината бира. Той предложи да ме закара, но аз имах енергия за изразходване и тръгнахме отново пеша.  Попаднахме под обсада на турски племена заселили се по тези места още от времето на Иван-Шишман. С помощта на жаждата за бира която ни поддържаше яростни успяхме да оцелеем.  Като се върнахме в дома на бач Кико изкарахме прашасалия телевизор на бач Кико марка Юностъ, за да мога да му покажа какво се нарича футбол и защо върви с ракия и шопска салата. Не успяхме да го настроим, светещите обекти които изследвахме имаха нещо общо. Взехме радиото и го настроихме. Играха Левски : Бате Борисов. Жалко не успях да покажа на бач Кико какво му се вика футбол, но поне успя да научи що е туй театър . Следващия път ще му покажа мач на ЦСКА.

След мача се усетихме че имаме работа за вършене. Бях измислил нов подход, който май ми спестява сметки. Не бях добре запознат с него и реших да го пробвам. Работата ми беше да рисувам светещите обекти на лист хартия. Май се справих успешно. От ръководството ми казаха че не е аномалия, а нещо наречено метеорен поток и прекратиха експедицията. На следващия ден трябваше да си ходя.

Бач Кико искаше да продължим традицията и да останем за залез но аз трябваше да ставам рано и му казах, че ще спя. 4ч сутринта. Взимам си душ и си лягам.

Ставам в 11. След като установявам, че за цялата експедиция съм изял 3/7 от храната взимам 3/5 от нея и останалото го оставям на бач Кико, който упорито си поправяше новия Москвич. Е Москвича не беше нов, даже и не изглеждаше на такъв но беше току що купен от някой турски търговец от селото. След като се прибрах у дома си легнах релаксиран от цялата експедиция с мисълта за добре свършена работа.

(Личностите и фактите в историята са наполовина вярни с цел подсилване на хумористичния ефект)