Открих това във форума на един мой приятел ( http://drartik.com/%D0%B1%D1%82%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5.html )
http://www.vbox7.com/play:3abb393b
Този материал ме накара да се замисля колко време прекарвам аз пред компютъра и наистина колко продуктивна работа върша на него или просто съм станал зависим от него. Тогава установих че работата не е в часовете които прекарваш пред pc-то, а в това за какво ти служи то. Моята работа изисква да стоя дълго пред компютър (програмист). Работата е там, че аз нямам игри, в които да живея в някакъв измислен 3D свят (макар че бих искал да напиша такава) и не харесвам такива. За мен играта трябва да е нещо което просто да те кара да си починеш без да влагаш твърде много мисловна или каквато и да е друга дейност. Тези 3D игри днес те карат едва ли не да прочетеш 300 томна книга, за да можеш да я играеш. Трябва да знаеш за всяка една функционалност на героя си и т.н. Не това никога не може да те отпусне. Къде избягаха старите игри като Понг, Тетрис, Марио такива игри харесвам. Наречете ме странен, но да ви кажа често ми се случва, когато съм изморен или просто ми е скучно или чакам нещо или някого, да си отворя лаптоп-а да си пусна една игра на пасианси и да си ги нареждам – ето това е игра която не те въвлича психически в действието си, такива игри те освобождават от напрежението.
Другия проблем е интернет. За какво ти е да си чатиш с някой който живее на 15 мин от теб или с някого когото не познаваш. Като искаш да се запознаеш с някого излизай по-често, ходи по клубове – така вероятността да срещнеш някого който ти харесва е по-голяма, поради сходните интереси. Интернет комуникацията е измислена със съвсем друга цел. Тя е за разменяне на информация (друг е въпроса че интернет днес е пълен с какви ли ненужни никому глупости).
Не казвам че е важно по колко часа прекарваш пред pc-то, но е важно до каква степен се въвличаш в това и до колко то ти е полезно. Запитайте се до колко ви е полезно да играете пр. WOW или L2? Хабите много ценни ресурси на вашия мозък затормозявайки се с подобни игри. Тези игри изискват много мисловна дейност и време, не каззвам че са лоши, но никога не ги поставяйте на преден план, трябва да сте много внимателни. Имам познати които предпочитат да са затворени в този живот вместо да излезнат навън да се разведрят. Когато аз осъзнах че отнемат твърде много време от живота ми просто спрях да играя и повече никой не е успял да ме накара да започна отново. Сега се опитвам просто да запълвам излишното си време с нещо полезно или творческо.
Не умаловажавам личния си живот като се представям в ролята на друг по-добър (поне от моя гледна точка), аз съм си това което съм си. Никой не може да избяга от реалността. Важното е повечето хора да го осъзнаят. Тогава те ще се стремят да постигнат своя образ в реалния живот, а не в някакъв измислен свят в който никой не те познава. Навярно е по-лесно когато започнеш от начало, но ако успееш да постигнеш нещо в реалния живот, повярвай, много хора ще ти се възхитят (в това е истинският героизъм).
0 Отговори to “Електронна зависимост”