Студентски живот (ver. 1.1)

Занимавах ви вече с живота на студента предсесиино време, сега да ви разкажа какво прави той докъто е в сесия.

Ами сесииното време е по-голяма скука и от звънсесииното с тази разлика че студентът вече има интернет.

Започваме с първа вечер.  Студентът решава че е време да разпусне като хората и отива на диско бар. Огромна грешка… Вътри се с 30лв и остава с 20лв. до края на седмицата. Е все трябва да има начин да издържи.

Втората вечер студентът решава да направи парти вкъщи, защото няма пари да излезне. Голяма грешка. Кани няколко колеги и партито безобидно започва с малки чашки ракиика, които постепенно се увеличават.  Напива се като прасе и си ляга преди да е изпратил гостите. Гостите допиват и сами си тръгват (Напълно сериозно, тази част е истина!).

Идва време да се завери книжката за да може студентът да бъде допуснат до изпит. Остроумният му мозък решава да мине първо през университета, а после пез залата за спорт, но късметът не е с него. След като почуква на врата на инспекторите в унивеситета за заверки, се чува пронизващ глас отвътре „След един и половина!!!“ Поглежда часовника си – 12:00. Ужас. Отправя се към спортната зала, защото няма какво друго да прави. Там проблеми почти не го спохождат и успява да си вземе заверката, пие едно кафе и се връща в сградата на университета. Късмет за пръв път днес – студентът е един от първите на опашката пред стаята. След като книжката му бива заверена, той официлно бива провъзгласен за студент в този университет като за да докаже това му се дава значка от инпекторките на която пише точно в кой университет и факултет е студент.

Премеждията не свършват до тук. Следва изпит. Студентът се е подготвил решавал е задачи до 4ч. сутринта, като след това не е успял да заспи от притеснение, тъй че знанията му стоят свежи в главата. Студентът прибира предвидливо направените пищови от миналия ден с отговорите от тестовите задачи и минава през добре познатата му вече бутка за да си вземе сутрешната доза кофеин. Пристига в университета с час по-рано. Сяда при хората от неговата порода, поръчва си второ кафе и започват да обсъждат изпитите и така се започва и пишкомера – кой колко е учил, кой колко знае. Студентът си набелязва жертва до която ще седне на изпита.

Време за изпит. Започва се. Асистентите влизат в стаята и тактиката със преписването от колега се разваля – разместени сме. Начало на изпита, студентът написва колкото може и започва да се оглежда наоколо. За негов късмет колежката която стои на една банка от него знае теста. Преписва от нея. Започва задачите, решава това което може.

Изпита свършва, студентът се пребира, и вижда резултатите от изпита в интернет …(4,1     4,8     4,5     2) Жалко ще го правя пак, добре че това е само предварителен та на редовния ще реша само аналитичната геометрия… (следва продължение….)

Студентски живот

И ето ме след дългата почивка. Не са се случили много нови неща докъто ме нямаше, затова реших да захвана една тема обсъждана много преди да стана студент.

Какво значи студентския живот? Ами да ви отговоря и аз не виждам голяма разлика. Студентът и той е човек – яде, пие (особенно концентрати), спи и не чете докъто не наближат изпитите.

Моята история незнайно защо тръгва от интернет-а. След дългосрочно търсене на нет провайдър (с други думи интернет доставчик), се оказа че само 2 фирми ще се навият да ми пуснат нет в квартирата (едната от които искаше 100лв само за да ме върже). Та отидох при едните и платих 36лв за вързване и се обадиха чак днес докъто съм си в Димитровград, за да кажат че могат да ме вържат. Поради тази причина аз от началото до сега в квартирата си нямах интернет и затова трябваше да разнообразявам живота си по друг начин.

Та как протича един студентски ден? Студентът след като се намира на гарата в 23 ч. в неделя с бавна крачка се отправя към последния автобус ходещ до квартирата му но автобусът злобно затваря врати и студентът е принуден да отдели от малкия си бюджет за такси (като трябва да внимава това такси да не е менте). След като се е прибрал студентът трябва да разпусне от дългото пътуване и затова той разтваря лаптоп-а и пуска NFS ProStreet. След малко игра му писва и се сеща че е гладен и разтваря сака половината храна прибира в хладилника, а останалата я слага на масата за вечеря. Наяжда се, играе, ляга, гледа филм, спи.

Идва време за ставане. Взависимост от кога са му лекциите той или се успива или става. Колкото по-рано са толкова по малка е вероятността да се успи, защото ако са по-късно студентът би решил че няма да му трябват 4 аларми за събуждане.

Взима си двойно кафе от бутката и продължава гордо напред към автобусната спирка на 15 мин път от квартирата му. Лекции … с други думи некф пред даската бръщолеви разни глупости а аз трябва да пиша щото нема да ме пусне на изпит. Изключение прави спортът там присъствието на всеки един е задължително, а залата в която се практива се намира в другия край на града (от сградата на университета, която се намира в противоположния).

След лекции студентът отнова трябва да разпусне (NFS ProStreet). След това хапва ляга да поспи и става към 18ч. Малко разпуска (вече знаете как) и или се обажда на някой или му се обаждат за да го изкарат от дупката и да го спрат от това неговото разпускане щото накрая много ще се разпусне. Следва търсене на прилично заведение според интересите и възможностите. Това е хубавото на големите градове веинаги има такова заведение. Заведенията варират от такива в които ракията е 0.80ст. за 100гр и бирата е 1.10 за бутилка до такива в които съществува бира в бутилка за 8.00 лв. Те така на всекиму според възможностите. Следва едно познато на всеки напиване и едно интересно прибиране. Когато студентът пие той всъщност развива мисловната дейност във своята глава. Поради тази развита мисловна дейност той решава, че е много по-добре да за финансовото му състояние да се прибере пеша, отколкото да даде 0.40 ст. за автобус-и (които в повечето случаи отдавна липсват) или 3-4 лв за такси. Просто е много интересно да се наблюдава как пиян студент се прибира пеша до квартирата в град, в който не е бил досега.

Важното е, че е успял. Разпуска, ляга, филм(освен ако алкохола наистна не е бил твърде много), спи. И дойде време той да се прибира. Студентът се добира до интернет, за да провери разписанията на БДЖ (голяма грешка, точно за тези разписания, ако не ги видиш на жп гарата, забрави да се прибереш. Най-интересното е,че това е известен факт сред ръководството на БДЖ, но никой не прави нищо това да се разреши). След като си приготви мръсните дрехи и изцапаните чаршафи, тръгва към гарата за да хване влака в часа в който го е видял в сайта, но когато пристига установява, че има такъв който точно в момента потегля и от касата са му дали билет точно за него. Следва лудо бягане и търсене на места. (Заб.: Тъй като линията Първомай-Пловдив е в ремонт аз бях длъжен да се возя в автобуси на БДЖ и тъй като БДЖ решава че не е никакъв проблемът тези, които са за селата да се качат в директните автобуси за Пловдив, а тези за Пловдив да се ръгнат в автобусите обикалящи селата, поради простата причина, че директните вече са потеглили, аз винаги се возех в обикалящ селата автобус.)

И така протича една студентска седмица. Надявам се разбрахте, че студентът не е някаква мистерия или някакво тайно братство, където само *бат и пият. Студентът е обикновен отшелник отдал се на веселба без граници и без пари. Той е обикновен сиромах в бедна държавица. Страдалец в суровия живот. Нека бог го опази.

На посещение на бач Кико в с. Тракиец

Тази седмица моя милост бе на посещение на Бач Кико в с. Тракиец с научна цел.  Аз и група младоци от Хасково и Димитровград щяхме да изучаваме светлинки в нощното небе с подозрение на за извънземни. Научната ни експедиция започна на 11/08/2008 и завърши с успех на 14/08/2008.

Моя милост както винаги реши да закъснее защото имаше неотложна работа в града на майните – Пловдив.  След 5 часово чакане се запътих към верига големи магазини където напазарувах храна и пиене за мен и бач Кико.

Пристигнахме в с. Тракиец. Положението на къщата на бач Кико бе на 3-4 километра извън селото от противоположната на Хасково страна. До дома му има язовир с много висока язовирна стена наречен яз. Тракиец. След пристигането ми в дома на бач Кико установих че той се е отказал да ме чака и е заключил портите.  Лоша работа… Звънях по телефона и на втория път той ме чу и с радост ме прие. След като се настаних и си починах дойде време за залеза и с бач Кико решихме да го гледаме. След като направихме достатъчно снимки слезнахме да си починеме, в очакване да започнем работа по търсенето на произхода на странните светлини в небето.  Първата ни сесия свърши на в 7 – 7 и нещо, когато снимахме и изгрева. Легнахме си.

Станахме в 14ч. след изконсомирането на 1/7 от закупената храна тръгнахме към селото. Пеша. Там установих че бирата е ужасно евтина в сравнение с тази в града и изпих няколко бутилки. Реших да си взема като добавка за храната но тогава разбрах, че стъклените бутилките са по-евтини за сметка на PVC бутилките и се отказах. След значино количество бира се върнахме обратно в къщата на бач Кико (поради количеството бира и факта че трябваше да изкачваме нагорнище … пътят се оказа двойно по дълъг). Поискаха ми резултати от вчерашното наблюдение. Пуснах им филм. Забравиха за резултатите. Бяхме решили с бач Кико пак да снимаме залез. Ама тоя път консумирахме храната по-късно и като се качихме на стената му и видяхме че сме го изпуснали. Върнахме се да довършм храната и да се подготвим за втора сесия. този път бях почел малко литература и имах по-добри резултти… Ами останалото знаете до сутринта и после изгрев.

Легнахме си и се събидихме в13:30. Устата ми беше песъхнала и убедих бач Кико да ме заведе пак в оня магазин с евтината бира. Той предложи да ме закара, но аз имах енергия за изразходване и тръгнахме отново пеша.  Попаднахме под обсада на турски племена заселили се по тези места още от времето на Иван-Шишман. С помощта на жаждата за бира която ни поддържаше яростни успяхме да оцелеем.  Като се върнахме в дома на бач Кико изкарахме прашасалия телевизор на бач Кико марка Юностъ, за да мога да му покажа какво се нарича футбол и защо върви с ракия и шопска салата. Не успяхме да го настроим, светещите обекти които изследвахме имаха нещо общо. Взехме радиото и го настроихме. Играха Левски : Бате Борисов. Жалко не успях да покажа на бач Кико какво му се вика футбол, но поне успя да научи що е туй театър . Следващия път ще му покажа мач на ЦСКА.

След мача се усетихме че имаме работа за вършене. Бях измислил нов подход, който май ми спестява сметки. Не бях добре запознат с него и реших да го пробвам. Работата ми беше да рисувам светещите обекти на лист хартия. Май се справих успешно. От ръководството ми казаха че не е аномалия, а нещо наречено метеорен поток и прекратиха експедицията. На следващия ден трябваше да си ходя.

Бач Кико искаше да продължим традицията и да останем за залез но аз трябваше да ставам рано и му казах, че ще спя. 4ч сутринта. Взимам си душ и си лягам.

Ставам в 11. След като установявам, че за цялата експедиция съм изял 3/7 от храната взимам 3/5 от нея и останалото го оставям на бач Кико, който упорито си поправяше новия Москвич. Е Москвича не беше нов, даже и не изглеждаше на такъв но беше току що купен от някой турски търговец от селото. След като се прибрах у дома си легнах релаксиран от цялата експедиция с мисълта за добре свършена работа.

(Личностите и фактите в историята са наполовина вярни с цел подсилване на хумористичния ефект)